20. И го доведоха при Него. Когато духът Го видя, веднага разтресе момчето, така че то падна на земята и се валяше запенено.
21. Иисус попита баща му: „Откога то страда така?“ Той отговори: „От детство.
22. Духът много пъти го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби. Но ако можеш да направиш нещо, смили се над нас и ни помогни.“
23. Иисус му каза: „Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.“
24. Бащата на момчето веднага извика през сълзи: „Вярвам, Господи, помогни на неверието ми.“
25. А Иисус, като видя, че се стича народ, забрани на нечистия дух с думите: „Дух на немотата и глухотата, Аз ти заповядвам: излез от него и не влизай вече в него!“
26. И духът, като изкрещя и сгърчи силно момчето, излезе. То стана като мъртво, така че мнозина го мислеха за умряло.
27. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го и то стана.
28. И когато влезе в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: „Защо ние не можахме да го изгоним?“
29. Той им отговори: „Този род с нищо не може да излезе освен с молитва и пост.“
30. Като излязоха оттам, те продължиха през Галилея, но Иисус не искаше никой да узнае,
31. като обясняваше на учениците Си и им казваше: „Синът човешки ще бъде предаден в човешки ръце и ще Го убият, а на третия ден след убиването ще възкръсне.“
32. Но те не разбираха тези думи и се бояха да Го попитат.
33. След това те дойдоха в Капернаум. Когато Той беше в една къща, попита ги: „За какво разсъждавахте помежду си по пътя?“
34. Те мълчаха, понеже по пътя бяха разговаряли помежду си за това, кой е по-голям.
35. Тогава Той седна, повика дванадесетте и им каза: „Който иска да бъде пръв, трябва да бъде последен от всички и слуга на всички.“
36. И като взе едно дете, изправи го посред тях, прегърна го и им каза: