47. Иисус, като разбра мисълта на сърцето им, взе едно дете, постави го до Себе Си
48. и им рече: „Който приеме това дете в Мое име, Мене приема; а който приеме Мене, приема Този, Който Ме е изпратил. Защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям.“
49. Тогава Йоан отвърна: „Учителю, видяхме човек, който в Твое име изгонва бесове, и се опитахме да го спрем, защото не ходи с нас.“
50. Иисус му рече: „Не го възпирайте, защото, който не е против вас, той е за вас.“
51. А когато настъпваха дните да се възнесе, Той вече бе готов да тръгне за Йерусалим.
52. И изпрати пред Себе Си вестители. Те отидоха и влязоха в едно самарянско село, за да подготвят идването Му.
53. Но там не Го приеха, защото пътуваше за Йерусалим.
54. Като видяха това, учениците Му Яков и Йоан рекоха: „Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да ги изтреби, както стори и Илия?“
55. Той се обърна с укор към тях и каза: „Не разбирате от какъв дух сте вие.
56. Защото Синът човешки дойде, не за да погуби човешки души, а да спаси.“ И отидоха в друго село.
57. И докато те вървяха по пътя, някой Му рече: „Ще Те последвам, където и да отидеш.“
58. А Иисус му отвърна: „Лисиците си имат леговища и птиците – гнезда, а Синът човешки няма къде глава да подслони.“
59. На друг пък каза: „Върви след Мене!“ А той рече: „Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.“
60. Но Иисус му отговори: „Остави мъртвите да погребат своите мъртъвци, а ти върви, проповядвай Божието царство.“
61. А друг рече: „Аз ще тръгна след Тебе, Господи, но позволи ми първо да се простя с домашните си.“
62. Но Иисус му каза: „Никой, който е сложил ръката си върху ралото и поглежда назад, не е годен за Божието царство.“