18. Веднъж когато Иисус се молеше насаме и учениците бяха с Него, Той ги попита: „За кого Ме смята народът?“
19. Те отговориха: „Едни за Йоан Кръстител, други за Илия, други пък мислят, че един от древните пророци е възкръснал.“
20. Тогава им каза: „А вие за кого Ме смятате?“ Петър отговори: „За Христос, изпратен от Бога.“
21. Но Той строго им заповяда на никого да не говорят за това,
22. като каза: „Синът човешки трябва да изтърпи много, да бъде отхвърлен от първосвещениците, стареите и книжниците, да бъде убит и да възкръсне на третия ден.“
23. И на всички говореше: „Ако някой иска да бъде Мой ученик, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва.
24. Защото който иска да спаси живота си, ще го загуби, а който загуби живота си заради Мене, той ще го спаси.
25. Или каква полза за човека, ако придобие целия свят, а себе си погуби или си причини страдания.
26. Защото който се срамува от Мене и от думите Ми, от него ще се срамува и Синът човешки, когато дойде в Своята слава и в славата на Своя Отец и на светите ангели.
27. Истината ви казвам: тук стоят някои, които ще доживеят да видят Божието царство.“
28. Около осем дена след като изрече тези думи, Иисус взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се изкачи на планината да се помоли.
29. И докато се молеше, видът на лицето Му се измени и дрехата Му стана бяла и заблестя.
30. И ето двама мъже заговориха с Него – Мойсей и Илия,
31. които се явиха в слава и говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Йерусалим.
32. А Петър и онези, които бяха с него, ги бе налегнал сън. Но като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
33. И когато те вече се отделяха от Него, Петър рече на Иисус: „Учителю, добре е да бъдем тук, да направим три сенника: един за Тебе, един за Мойсей и един за Илия“ – без да знаеше какво говори.
34. Докато изричаше тези думи, яви се облак и ги засени. И Те се уплашиха, щом влязоха в облака.