Старият Завет

Новият Завет

Лука 5:11-22 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

11. И като изтеглиха лодките на сушата, изоставиха всичко и тръгнаха след Него.

12. Когато Иисус беше в един град, дойде някакъв човек, цял в проказа, и като Го видя, падна по лице и Го замоли с думите: „Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.“

13. Той протегна ръка, докосна го и рече: „Искам, бъди здрав!“ И веднага проказата се махна от него.

14. А Иисус му заръча да не разказва на никого и му рече: „Иди, покажи се на свещеника и принеси дар за очистването си, както е заповядал Мойсей – като свидетелство пред свещениците.“

15. Мълвата за Него все повече се разнасяше и голямо множество народ се стичаше да Го слуша и да се лекува при Него от болестите си.

16. А Той се оттегляше в усамотени места и се молеше.

17. Един ден Иисус поучаваше и бяха насядали фарисеи и законоучители, надошли от всички села на Галилея и Юдея и от Йерусалим, и Той имаше сила от Господа да изцелява.

18. И ето мъже донесоха на носилка един човек, който беше парализиран, и се опитваха да го внесат и сложат пред Него,

19. и като не намериха откъде да го внесат поради навалицата, качиха се на къщата и през покрива го спуснаха с носилката в средата пред Иисус.

20. Като видя вярата им, Той каза: „Човече, прощават ти се греховете.“

21. А книжниците и фарисеите започнаха да се питат: „Как смее Този да богохулства? Кой може да прощава грехове освен само Бог?“

22. Иисус, като разбра техните помисли, отговори: „Защо си мислите такива неща?

Прочетете пълната глава Лука 5