43. И Му се яви ангел от небето, който Го подкрепяше.
44. Обзет от вътрешно страдание, още по-усърдно се молеше, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята.
45. Като стана от молитва, дойде при учениците Си и ги намери заспали от тъга.
46. И им рече: „Защо спите? Станете и се молете, за да не попаднете в изкушение!“
47. Докато Той още говореше, яви се тълпа, а пред нея вървеше един от дванадесетте, наричан Юда. Той се приближи към Иисус, за да Го целуне за поздрав; понеже такъв знак им бе дал: „Когото целуна, Той е.“
48. А Иисус му каза: „Юда, с целуване ли предаваш Сина човешки?“
49. Като видяха какво ще стане, тези, които бяха с Него, Му рекоха: „Господи, да ударим ли с нож?“
50. И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо.
51. Но Иисус отвърна: „Стойте! Спрете!“ И като се допря до ухото му, го изцели.
52. А на първосвещениците, на водачите на храмовата стража и на стареите, които бяха надошли против Него, Иисус рече: „Като срещу разбойник сте излезли с ножове и тояги, за да Ме хванете!
53. Всеки ден бях с вас в храма и не вдигнахте ръка срещу Мене. Но сега е вашият час и властта на мрака.“
54. Като Го хванаха, поведоха Го и Го въвлякоха в дома на първосвещеника. А Петър ги следваше отдалеч.
55. Когато накладоха огън сред двора и седнаха около него, и Петър седна между тях.