20. Те търсеха сгоден случай и изпратиха съгледвачи, които да Го уловят в някоя дума, като се представят за благочестиви, и да Го предадат на съд под властта на управителя.
21. И Го запитаха с думите: „Учителю, знаем, че е истина, което говориш и учиш, и че не се влияеш от никого, а вярно поучаваш за Божия път.
22. Право ли е да даваме данък на кесаря или не?“
23. Но Той усети тяхното лукавство и им рече: „Защо Ме изкушавате?
24. Покажете Ми един динарий! Чий е този образ и надпис?“ Те отговориха: „На кесаря.“
25. Тогава Иисус им каза: „Като е тъй, отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу.“
26. И като не можаха да Го уловят в някоя дума пред народа, учудени от отговора Му, млъкнаха.
27. Тогава дойдоха някои от садукеите, които отричат, че има възкресение, и Го попитаха:
28. „Учителю, Мойсей ни е написал: „Ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си.“
29. И тъй, имаше седем братя. Първият, след като взе жена, умря бездетен.
30. Вторият взе тази жена; и той умря бездетен.
31. Взе я третият, така и седмината, но умряха, без да оставят деца.
32. След всички умря и жената.
33. И тъй, на кого от тях ще бъде тя жена в деня на възкресението? Понеже и седмината я имаха за жена.“
34. А Иисус им отвърна: „Хората на този свят се женят и се омъжват.
35. Но онези, които се оказаха достойни да възкръснат от мъртвите и да живеят в новия свят, нито се женят, нито се омъжват.
36. Те вече и да умрат не могат, защото ще живеят като ангели. И понеже са синове на възкресението, те са Божии синове.
37. А че мъртвите ще възкръснат, спомена и Мойсей, когато говореше за случилото се при къпината и каза, че Господ е Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков.
38. Но Бог не е Бог на мъртви, а на живи; защото за Него всички са живи.“
39. На това някои от книжниците отговориха: „Учителю, добре рече!“