18. Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.“
19. Тогава първосвещениците и книжниците поискаха да сложат ръка на Него, защото разбраха, че за тях каза тази притча, но се бояха от народа.
20. Те търсеха сгоден случай и изпратиха съгледвачи, които да Го уловят в някоя дума, като се представят за благочестиви, и да Го предадат на съд под властта на управителя.
21. И Го запитаха с думите: „Учителю, знаем, че е истина, което говориш и учиш, и че не се влияеш от никого, а вярно поучаваш за Божия път.
22. Право ли е да даваме данък на кесаря или не?“
23. Но Той усети тяхното лукавство и им рече: „Защо Ме изкушавате?
24. Покажете Ми един динарий! Чий е този образ и надпис?“ Те отговориха: „На кесаря.“
25. Тогава Иисус им каза: „Като е тъй, отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу.“
26. И като не можаха да Го уловят в някоя дума пред народа, учудени от отговора Му, млъкнаха.
27. Тогава дойдоха някои от садукеите, които отричат, че има възкресение, и Го попитаха:
28. „Учителю, Мойсей ни е написал: „Ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си.“
29. И тъй, имаше седем братя. Първият, след като взе жена, умря бездетен.
30. Вторият взе тази жена; и той умря бездетен.
31. Взе я третият, така и седмината, но умряха, без да оставят деца.