12. По това ще Го познаете: ще намерите Младенец да лежи повит в ясли.“
13. И внезапно с ангела се появи многобройно войнство от небесни ангели, които хвалеха Бога с думите:
14. „Слава на Бога във висините и на земята мир, между човеците благоволение!“
15. Когато ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един на друг: „Да идем до Витлеем и да видим това, което се е случило и което Господ ни извести.“
16. Те веднага дойдоха и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца да лежи в яслите.
17. И като Го видяха, разказаха какво им бе възвестил ангелът за този Младенец.
18. Всички, които чуха, се учудиха на това, което им разказаха пастирите.
19. А Мария пазеше всички тези думи в сърцето си и размишляваше върху тях.
20. И пастирите се върнаха, славейки и хвалейки Бога за всичко, което чуха и видяха, както им беше казано.
21. Когато се изпълниха осемте дена, за да бъде обрязан, дадоха Му името Иисус, посочено от ангела, преди Той да бъде заченат в утробата на майка Си.
22. А когато се изпълниха дните на очистването ѝ според Мойсеевия закон, донесоха Го в Йерусалим, за да Го представят пред Господа,
23. защото така е писано в закона Господен: всяко мъжко, което разтваря утроба, да бъде посветено на Господа –
24. и да принесат жертва, две гургулици или две гълъбчета, според реченото в закона Господен.
25. По това време в Йерусалим имаше един човек на име Симеон. Този човек беше праведен и благоговеен и чакаше утехата на Израил, и Светият Дух беше върху него.
26. На него бе предсказано от Светия Дух, че няма да види смърт, докато не види Спасителя, изпратен от Господа.
27. Напътстван от Светия Дух, той дойде в Господния храм, когато родителите донесоха младенеца Иисус, за да извършат на Него обичая по закона,
28. взе Го на ръце, прослави Бога и каза:
29. „Сега, Владико, Твоят слуга може да си отиде в мир, както бе думата Ти;
30. защото очите ми видяха спасението,
31. което Ти си приготвил пред всички народи –