21. Боях се от тебе, защото си жесток човек: взимаш, което не си оставял, и жънеш, което не си посял.“
22. Господарят му рече: „С твоите уста ще те съдя, лукави рабе! Ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм оставял, и жъна, което не съм посял.
23. Тогава защо не даде парите ми на лихварите, та когато аз дойда, да ги получа с лихва?“
24. И рече на присъстващите: „Вземете от него мината и я дайте на онзи, който има десет мини.“
25. Те му рекоха: „Господарю, той има десет мини!“
26. Но той отвърна: „Казвам ви, на всеки, който има, ще се даде, а от онзи, който няма, ще се отнеме и това, което има.
27. А онези мои врагове, които не поискаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мене“.“
28. Като каза това, Иисус тръгна нататък по пътя за Йерусалим.
29. А когато наближи до Витфагия и Витания при планината, наричана Елеон, изпрати двама от учениците Си,
30. като им каза: „Идете в отсрещното село. Като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек още не е възсядал; отвържете го и го доведете.
31. И ако някой ви попита защо го отвързвате, кажете му тъй: „То е нужно на Господа“.“
32. Изпратените отидоха и намериха всичко така, както им бе рекъл.
33. А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: „Защо отвързвате ослето?“