14. Но съгражданите му го мразеха и изпратиха след него пратеници, които да известят: „Не искаме той да царува над нас.“
15. Когато той се завърна с царска власт, каза да повикат онези слуги, на които бе дал парите, за да узнае кой какво е припечелил.
16. Дойде първият и рече: „Господарю, твоята мина припечели десет мини.“
17. Той му рече: „Хубаво си направил, ти си добър слуга! Понеже беше верен в толкова малко, бъди властник над десет града.“
18. Дойде вторият и каза: „Господарю, твоята мина принесе пет мини.“
19. Рече и на него: „И ти бъди над пет града.“
20. Дойде и друг и каза: „Господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа.
21. Боях се от тебе, защото си жесток човек: взимаш, което не си оставял, и жънеш, което не си посял.“
22. Господарят му рече: „С твоите уста ще те съдя, лукави рабе! Ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм оставял, и жъна, което не съм посял.
23. Тогава защо не даде парите ми на лихварите, та когато аз дойда, да ги получа с лихва?“
24. И рече на присъстващите: „Вземете от него мината и я дайте на онзи, който има десет мини.“
25. Те му рекоха: „Господарю, той има десет мини!“
26. Но той отвърна: „Казвам ви, на всеки, който има, ще се даде, а от онзи, който няма, ще се отнеме и това, което има.
27. А онези мои врагове, които не поискаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мене“.“
28. Като каза това, Иисус тръгна нататък по пътя за Йерусалим.
29. А когато наближи до Витфагия и Витания при планината, наричана Елеон, изпрати двама от учениците Си,
30. като им каза: „Идете в отсрещното село. Като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек още не е възсядал; отвържете го и го доведете.
31. И ако някой ви попита защо го отвързвате, кажете му тъй: „То е нужно на Господа“.“