4. Той дълго време не искаше, но после си рече: „Макар и от Бога да не се боя, и от човек да не се срамувам,
5. понеже тази вдовица ми досажда, ще я защитя. Иначе постоянно ще идва да ме безпокои“.“
6. Тогава Господ рече: „Чуйте какво казва този неправеден съдия!
7. А нима Бог ще се забави да защити избраниците Си, които викат към Него денем и нощем?
8. Казвам ви, ще ги защити много скоро! Но когато дойде Синът човешки, ще намери ли вяра на земята?“
9. На онези пък, които бяха уверени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча:
10. „Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар.
11. Фарисеят застана и се молеше така в себе си: „Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора – грабители, неправедници, прелюбодейци, или като този митар,
12. постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобивам.“
13. А митарят стоеше назад. Той не смееше дори да повдигне очи към небето, а се удряше в гърдите и казваше: „Боже, бъди милостив към мене, грешника!“
14. Казвам ви, че този си отиде у дома оправдан повече, отколкото онзи. Защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъди въздигнат.“