23. А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.
24. Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: „Колко мъчно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство!
25. Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.“
26. Като чуха това, рекоха: „А кой може да се спаси?“
27. Иисус отговори: „Невъзможното за хората е възможно за Бога.“
28. Тогава Петър каза: „Ето ние оставихме всичко и Те последвахме.“
29. А Той им рече: „Истината ви казвам: няма никой, който е оставил къща, родители, братя, сестри, жена или деца заради Божието царство
30. и да не получи много повече в днешно време, а в идващия век – вечен живот.“
31. И като повика при Себе Си дванадесетте ученици, Иисус им рече: „Ето отиваме в Йерусалим и ще се изпълни всичко, писано чрез пророците за Сина човешки.
32. Защото ще Го предадат на езичниците, ще Го поругаят, ще Го оскърбят и оплюят,
33. ще Го бичуват и убият. И на третия ден ще възкръсне.“
34. Но от това те нищо не разбраха. Тези думи бяха неясни за тях и те не знаеха за какво им говори.
35. Когато Иисус се приближаваше към Йерихон, един слепец седеше край пътя и просеше.
36. И като чу да минава край него народ, той попита какво е това.
37. Казаха му, че Иисус от Назарет минава.
38. Тогава той извика: „Иисусе, Сине Давидов, смили се над мене!“
39. Тези, които вървяха напред, го смъмриха да мълчи, но той още по-силно завика: „Сине Давидов, смили се над мене!“
40. Иисус се спря и заповяда да го доведат при Него. А когато онзи се приближи до Него, го попита:
41. „Какво искаш да сторя за тебе?“ Той отвърна: „Господи, да прогледна.“