13. А митарят стоеше назад. Той не смееше дори да повдигне очи към небето, а се удряше в гърдите и казваше: „Боже, бъди милостив към мене, грешника!“
14. Казвам ви, че този си отиде у дома оправдан повече, отколкото онзи. Защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъди въздигнат.“
15. Донасяха при Него и деца, за да положи ръка върху тях. Но учениците, като видяха това, ги възпираха.
16. Тогава Иисус повика децата и рече: „Оставете децата да идват при Мене и не им пречете. Защото на такива е Божието царство.
17. Истината ви казвам: който не приеме Божието царство като дете, няма да влезе в него.“
18. Някакъв началник Го попита: „Учителю благ, какво да извърша, за да наследя вечен живот?“
19. Иисус му рече: „Защо ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.
20. Знаеш заповедите: не прелюбодействай, не убивай, не кради, не свидетелствай лъжливо, почитай баща си и майка си.“
21. А той отговори: „Всичко това съм спазвал от младини.“
22. Като чу това, Иисус му каза: „Още едно не ти достига. Всичко, което имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето. Тогава ела и върви след Мене.“
23. А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.