10. Верният в най-малкото е верен и в многото; а несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото.
11. И тъй, ако в несправедливото богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското?
12. И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде отреденото за вас?
13. Никой слуга не може да слугува на двама господари. Защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона!“
14. Фарисеите слушаха всичко това и понеже бяха сребролюбци, Му се присмиваха.
15. А Той им рече: „Вие се представяте за праведни пред хората, но Бог знае вашите сърца. Защото, което е на почит сред хората, то е мерзост пред Бога.
16. Законът и пророците бяха до Йоан. Оттогава се благовести Божието царство и всеки бърза да влезе в него.
17. Но по-лесно е небе и земя да преминат, отколкото една чертица от Закона да пропадне.
18. Всеки, който напуска жена си и се жени за друга, прелюбодейства. И всеки, който се жени за напусната от мъжа ѝ, прелюбодейства.
19. Имаше един богат човек, който ходеше облечен в дрехи от пурпур и скъп лен и всеки ден се наслаждаваше на богата трапеза.
20. Имаше и един сиромах на име Лазар, който лежеше покрит със струпеи пред вратата му
21. и беше доволен да утоли глада си с трохите, които падаха от трапезата на богаташа. Дори и кучета идваха и ближеха струпеите му.
22. Случи се тъй, че сиромахът умря и ангелите го занесоха при Авраам. Умря и богаташът и го прибраха.
23. И в ада, като беше в мъки, той вдигна очи и видя отдалеч Авраам и до него Лазар.
24. Тогава извика: „Отче Аврааме, имай милост към мене и прати Лазар да намокри върха на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в този пламък.“
25. Но Авраам рече: „Синко, спомни си, че ти получи благата си, докато беше жив, а Лазар – злините. Сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш.