1. Иисус се обърна и към учениците Си, като каза: „Един богат човек си имаше управител, когото обвиниха, че разпилява имота му.
2. Той го повика и му рече: „Какво е това, което чувам за тебе? Дай сметка за управлението си, защото не можеш вече да бъдеш управител.“
3. Тогава управителят си рече: „Какво да сторя, щом моят господар ми отнема длъжността? Да копая, не мога, да прося, срамувам се.
4. Но се сетих какво да сторя, за да ме приемат в домовете си, когато няма да съм вече управител“.
5. И като повика един след друг всеки от длъжниците на господаря си, рече на първия: „Колко дължиш на господаря ми?“
6. Той отговори: „Сто мери масло.“ И му рече: „Вземи си разписката, седни и бързо напиши: петдесет.“
7. После каза на друг: „А ти колко дължиш?“ Той отговори: „Сто крини пшеница.“ И му рече: „Вземи си разписката и напиши: осемдесет.“
8. И господарят похвали неверния управител за неговата съобразителност. Защото хората от този свят общуват по-разумно помежду си, отколкото синовете на светлината.
9. Затова ви казвам: спечелете си приятели с несправедливото богатство, та когато го загубите, да ви приемат във вечните жилища.
10. Верният в най-малкото е верен и в многото; а несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото.
11. И тъй, ако в несправедливото богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското?
12. И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде отреденото за вас?
13. Никой слуга не може да слугува на двама господари. Защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона!“
14. Фарисеите слушаха всичко това и понеже бяха сребролюбци, Му се присмиваха.
15. А Той им рече: „Вие се представяте за праведни пред хората, но Бог знае вашите сърца. Защото, което е на почит сред хората, то е мерзост пред Бога.
16. Законът и пророците бяха до Йоан. Оттогава се благовести Божието царство и всеки бърза да влезе в него.