30. Иисус му отговори: „Един човек слизаше от Йерусалим в Йерихон. Но налетя на разбойници; те го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв.
31. Случайно един свещеник слизаше по този път, видя го, но отмина.
32. Същото стори и един левит: като стигна до това място, приближи се, погледна и отмина.
33. Но един самарянин, който вървеше по пътя, дойде до него, видя го и се смили,
34. и като се приближи, изля върху раните му елей и вино и ги превърза. След това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него.
35. А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: „Погрижи се за него; ако ти струва нещо повече, на връщане аз ще ти платя.“
36. И тъй, кой от тези трима, според тебе, ще да е бил ближен на попадналия в ръцете на разбойниците?“
37. Той отговори: „Който прояви милост към него.“ Тогава Иисус му каза: „Иди и ти постъпвай така.“
38. И докато вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си.
39. Тя имаше сестра, на име Мария, която бе седнала при нозете на Иисус и слушаше словата Му.
40. А Марта се улиса в голяма шетня и като пристъпи, рече: „Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи ѝ, нека ми помогне.“
41. Но Иисус ѝ отговори: „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
42. а пък само едно е потребно. Мария избра по-доброто и то няма да ѝ се отнеме.“