13. Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако в Тир и Сидон бяха извършени чудесата, които станаха у вас, те отдавна биха се покаяли, седнали във вретище и пепел.
14. Но на Тир и Сидон наказанието ще бъде по-леко в Съдния ден, отколкото на вас.
15. И ти, Капернауме, който си се възвеличил до небето, до ада ще се провалиш!
16. Който слуша вас, Мене слуша, и който се отрича от вас, от Мене се отрича, а който се отрича от Мене, отрича се от Този, Който Ме е изпратил.“
17. Седемдесетте ученици се върнаха и говореха с радост: „Господи, в Твое име и бесовете ни се покоряват.“
18. А Той им рече: „Видях Сатаната как падна от небето като светкавица.
19. Ето давам ви власт да потъпквате змии, скорпиони и всяка вражеска сила; и нищо няма да ви навреди.
20. Но не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват, а се радвайте, че имената ви са написани на небесата.“
21. В същия час Иисус се зарадва духом и рече: „Прославям Те, Отче, Господарю на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на невръстните. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.“
22. И като се обърна към учениците, каза: „Всичко Ми е предадено от Моя Отец. И никой не знае кой е Синът освен Отец, нито кой е Отец – освен Сина, както и този, на когото Синът иска да Го открие.“
23. И като се обърна към учениците, рече им насаме: „Блажени са очите, които виждат това, което вие виждате.
24. Защото, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, което вие виждате, и не видяха; да чуят, което чувате, и не чуха.“