1. Казвам още: наследникът, докато е невръстен, с нищо не се отличава от роб, макар да е господар на всичко.
2. Той е подвластен на настойници и управители до определеното от бащата време.
3. Така и ние, докато бяхме невръстни, бяхме подвластни на силите на света.
4. Но когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син, Който се роди от жена и се подчини на закона,
5. за да изкупи онези, които бяха под закона, и да бъдем осиновени.
6. А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който вика: „Авва! Отче!“
7. Затова не си вече роб, а син. Ако пък си син, ти си и Божий наследник чрез Христос.
8. Преди време, когато не познавахте Бога, служехте на тези, които по естество не са богове.
9. Но сега, като познахте Бога, или по-добре, като бяхте познати от Бога, защо се връщате отново към немощните и безпомощни сили и отново искате да им служите?
10. Почитате дни и месеци, времена и години.
11. Загрижен съм за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви.
12. Моля ви, братя, бъдете като мене, защото и аз бях като вас. Вие с нищо не ме обидихте.
13. Знаете, че когато ви благовестих за първи път, бях останал поради телесна болест.
14. И въпреки това мое телесно изпитание вие не ме презряхте и не се погнусихте, но ме приехте като Божий ангел, като Иисус Христос.
15. Колко въодушевени бяхте тогава! Уверявам ви, че ако можеше, очите си щяхте да извадите и да ми ги дадете.
16. Нима сега ви станах враг, като ви говоря истината?
17. Онези се стремят към вас не за добро; те искат да ви отлъчат от мене, за да се стремите вие към тях.
18. Добре е да се стремите към доброто винаги, а не само когато съм сред вас.
19. Деца мои, аз отново изпитвам родилни мъки за вас, докато във вас бъде изобразен Христос.
20. Бих искал сега да бъда помежду ви и да ви говоря с друг глас, защото не зная какво да направя за вас.
21. Кажете ми вие, които желаете да се подчинявате на закона: не се ли вслушвате в закона?