5. пред тях нито за миг не отстъпихме и не се подчинихме, за да се запази у вас истината на благовестието.
6. А що се отнася до най-видните – каквито и да са били те някога, все ми е едно, защото Бог не съди за човека по вида му, – те нищо не добавиха към казаното от мене.
7. Дори, напротив – видяха, че на мене е поверено да благовестя на необрязаните, както на Петър – на обрязаните,
8. понеже Онзи, Който помогна на Петър в апостолството сред обрязаните, помогна и на мене между езичниците.
9. Яков, Кифа и Йоан, смятани за стълбове, като узнаха за дадената ми благодат, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те – при обрязаните.
10. Те ни поръчаха само да помним бедните, което и се постарах да изпълня точно.
11. А когато Петър дойде в Антиохия, аз му възразих открито, понеже заслужаваше укор.
12. Защото преди да пристигнат някои хора от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато те дойдоха, отдръпна се и започна да страни, като се боеше от обрязаните.
13. Заедно с него на лицемерие се поддадоха и другите юдеи, тъй че дори и Варнава се увлече от лицемерието им.
14. Но като видях, че те постъпват не според евангелската истина, казах на Петър пред всички: „Ако ти, който си юдеин, живееш по езически, а не по юдейски, защо караш езичниците да живеят по юдейски?“
15. Ние по рождение сме юдеи, а не грешни езичници.
16. Обаче като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела пред Бога според закона, а само чрез вяра в Иисус Христос, и ние повярвахме в Иисус Христос, за да се оправдаем чрез вярата в Христос, а не чрез дела по закона, защото чрез дела по закона няма да се оправдае никой човек.