1. По-късно, след четиринадесет години, пак отидох в Йерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит.
2. А отидох по откровение и им предложих благовестието, което аз проповядвам сред езичниците. Представих го насаме и на най-видните, за да не би да тичам или да съм тичал напразно.
3. Дори и Тит, който беше с мене, макар и елин, не бе принуден да се обреже.
4. Колкото за промъкналите се лъжебратя, които дойдоха да наблюдават тайно нашата свобода, която имаме чрез Иисус Христос, та да ни поробят –
5. пред тях нито за миг не отстъпихме и не се подчинихме, за да се запази у вас истината на благовестието.
6. А що се отнася до най-видните – каквито и да са били те някога, все ми е едно, защото Бог не съди за човека по вида му, – те нищо не добавиха към казаното от мене.
7. Дори, напротив – видяха, че на мене е поверено да благовестя на необрязаните, както на Петър – на обрязаните,
8. понеже Онзи, Който помогна на Петър в апостолството сред обрязаните, помогна и на мене между езичниците.
9. Яков, Кифа и Йоан, смятани за стълбове, като узнаха за дадената ми благодат, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те – при обрязаните.
10. Те ни поръчаха само да помним бедните, което и се постарах да изпълня точно.
11. А когато Петър дойде в Антиохия, аз му възразих открито, понеже заслужаваше укор.
12. Защото преди да пристигнат някои хора от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато те дойдоха, отдръпна се и започна да страни, като се боеше от обрязаните.
13. Заедно с него на лицемерие се поддадоха и другите юдеи, тъй че дори и Варнава се увлече от лицемерието им.