25. Да не изоставяме богослужебните ни събирания, както е обичайно за някои, а да се увещаваме един друг и още повече, като виждате, че съдният ден приближава.
26. Ако ние по своя воля грешим, след като постигнахме познанието на истината, не остава повече жертва за грехове,
27. а само страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците на Бога.
28. Ако онзи, който е нарушил Мойсеевия закон, безмилостно се наказва със смърт при двама или трима свидетели,
29. то колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Сина Божий, презрял е кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта?
30. Ние знаем Този, Който е казал: „Отмъщението е Мое, Аз ще отплатя“, говори Господ. И пак: „Господ ще съди Своя народ.“
31. Страшно е да се попадне в ръцете на живия Бог!
32. Припомняйте си предишните дни, когато, след като бяхте просветени във вярата, се борихте и издържахте на много страдания:
33. понякога бивахте излагани на обществен позор сред хули и мъки, а друг път се присъединявахте към онези, които страдаха по същия начин.
34. Вие страдахте заедно с мене в моите окови и радостно посрещнахте разграбването на вашия имот, понеже знаехте, че на небето имате за себе си по-добър и траен имот.
35. И тъй, не изоставяйте тази ваша смелост, за което има голяма награда.
36. Търпение ви е нужно, за да получите обещаното, след като изпълните Божията воля.
37. Защото още малко, съвсем малко – „Идващият ще дойде и няма да се забави.
38. А праведният ще живее чрез вярата си. Ако отстъпи, сърцето Ми няма да благоволи към него.“