1. Понеже законът предлага само сянката на бъдещите блага, а не действителния им образ, затова той никога не може с едни и същи жертви, принасяни постоянно всяка година, да доведе до съвършенство онези, които ги принасят.
2. Иначе жертвите биха престанали да се принасят, защото тези, които ги принасят, очистени веднъж, нямат вече никакво съзнание за грях.
3. Но с жертвите всяка година се напомня за греховете,
4. защото не е възможно кръв от бикове и козли да премахва грехове.
5. Заради това Христос, когато идва в света, казва: „Жертви и приношения Ти не пожела, а тяло Ми приготви.
6. Всеизгаряния и жертви за грях не са Ти приятни.“
7. Тогава казах: „Ето идвам – в книжния свитък е писано за Мене, – за да изпълня, Боже, Твоята воля.“
8. Първо Той каза: „Жертви и приношения, всеизгаряния и жертви за грях Ти не пожела и не са Ти приятни.“ А те се принасят според Закона.
9. След това рече: „Ето идвам, за да изпълня, Боже, Твоята воля.“ Така Той отменя първото, за да въведе в сила второто.
10. По тази воля сме осветени чрез принасянето в жертва на тялото на Иисус Христос веднъж завинаги.
11. Всеки свещеник извършва служението си всекидневно и много пъти принася едни и същи жертви, които никога не могат да премахнат грехове.
12. А Той принесе една-единствена жертва за грехове и завинаги седна отдясно на Бога,
13. очаквайки по-нататък враговете Му да бъдат поставени като подножие на нозете Му.
14. Чрез един-единствен жертвен принос Той направи завинаги съвършени освещаваните.
15. За това ни свидетелства и Светият Дух, понеже след думите:
16. „Но ето завета, който ще сключа с тях след онези дни, казва Господ: ще вложа в мислите им Своя закон и ще го напиша в сърцата им“, Той продължава:
17. „И няма да си спомня повече за греховете и за беззаконията им.“
18. А щом има прошка за тях, тогава са излишни приношенията за грях.
19. И така, братя, като се осмеляваме да влизаме в небесното светилище чрез кръвта на Иисус Христос
20. по нов и жив път, който Той отново ни отвори чрез завесата, тоест плътта Си,
21. и като имаме велик Свещеник над Божия дом,
22. нека пристъпваме с искрено сърце и пълна вяра, като очистим сърцата си от лукава съвест и умием тялото си с чиста вода.
23. Твърдо да устояваме в надеждата, която изповядваме, защото Онзи, Който е дал обещание, е верен.
24. Да бъдем внимателни един към друг, като се насърчаваме към любов и добри дела.
25. Да не изоставяме богослужебните ни събирания, както е обичайно за някои, а да се увещаваме един друг и още повече, като виждате, че съдният ден приближава.
26. Ако ние по своя воля грешим, след като постигнахме познанието на истината, не остава повече жертва за грехове,
27. а само страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците на Бога.
28. Ако онзи, който е нарушил Мойсеевия закон, безмилостно се наказва със смърт при двама или трима свидетели,
29. то колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Сина Божий, презрял е кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта?
30. Ние знаем Този, Който е казал: „Отмъщението е Мое, Аз ще отплатя“, говори Господ. И пак: „Господ ще съди Своя народ.“
31. Страшно е да се попадне в ръцете на живия Бог!
32. Припомняйте си предишните дни, когато, след като бяхте просветени във вярата, се борихте и издържахте на много страдания:
33. понякога бивахте излагани на обществен позор сред хули и мъки, а друг път се присъединявахте към онези, които страдаха по същия начин.
34. Вие страдахте заедно с мене в моите окови и радостно посрещнахте разграбването на вашия имот, понеже знаехте, че на небето имате за себе си по-добър и траен имот.
35. И тъй, не изоставяйте тази ваша смелост, за което има голяма награда.
36. Търпение ви е нужно, за да получите обещаното, след като изпълните Божията воля.
37. Защото още малко, съвсем малко – „Идващият ще дойде и няма да се забави.
38. А праведният ще живее чрез вярата си. Ако отстъпи, сърцето Ми няма да благоволи към него.“
39. Но ние не сме от онези, които отстъпват и погиват, а от тези, които вярват, за да спасят душата си.