11. Всеки свещеник извършва служението си всекидневно и много пъти принася едни и същи жертви, които никога не могат да премахнат грехове.
12. А Той принесе една-единствена жертва за грехове и завинаги седна отдясно на Бога,
13. очаквайки по-нататък враговете Му да бъдат поставени като подножие на нозете Му.
14. Чрез един-единствен жертвен принос Той направи завинаги съвършени освещаваните.
15. За това ни свидетелства и Светият Дух, понеже след думите:
16. „Но ето завета, който ще сключа с тях след онези дни, казва Господ: ще вложа в мислите им Своя закон и ще го напиша в сърцата им“, Той продължава:
17. „И няма да си спомня повече за греховете и за беззаконията им.“
18. А щом има прошка за тях, тогава са излишни приношенията за грях.
19. И така, братя, като се осмеляваме да влизаме в небесното светилище чрез кръвта на Иисус Христос
20. по нов и жив път, който Той отново ни отвори чрез завесата, тоест плътта Си,
21. и като имаме велик Свещеник над Божия дом,
22. нека пристъпваме с искрено сърце и пълна вяра, като очистим сърцата си от лукава съвест и умием тялото си с чиста вода.
23. Твърдо да устояваме в надеждата, която изповядваме, защото Онзи, Който е дал обещание, е верен.
24. Да бъдем внимателни един към друг, като се насърчаваме към любов и добри дела.
25. Да не изоставяме богослужебните ни събирания, както е обичайно за някои, а да се увещаваме един друг и още повече, като виждате, че съдният ден приближава.
26. Ако ние по своя воля грешим, след като постигнахме познанието на истината, не остава повече жертва за грехове,