1. Понеже законът предлага само сянката на бъдещите блага, а не действителния им образ, затова той никога не може с едни и същи жертви, принасяни постоянно всяка година, да доведе до съвършенство онези, които ги принасят.
2. Иначе жертвите биха престанали да се принасят, защото тези, които ги принасят, очистени веднъж, нямат вече никакво съзнание за грях.
3. Но с жертвите всяка година се напомня за греховете,
4. защото не е възможно кръв от бикове и козли да премахва грехове.
5. Заради това Христос, когато идва в света, казва: „Жертви и приношения Ти не пожела, а тяло Ми приготви.
6. Всеизгаряния и жертви за грях не са Ти приятни.“
7. Тогава казах: „Ето идвам – в книжния свитък е писано за Мене, – за да изпълня, Боже, Твоята воля.“
8. Първо Той каза: „Жертви и приношения, всеизгаряния и жертви за грях Ти не пожела и не са Ти приятни.“ А те се принасят според Закона.
9. След това рече: „Ето идвам, за да изпълня, Боже, Твоята воля.“ Така Той отменя първото, за да въведе в сила второто.
10. По тази воля сме осветени чрез принасянето в жертва на тялото на Иисус Христос веднъж завинаги.
11. Всеки свещеник извършва служението си всекидневно и много пъти принася едни и същи жертви, които никога не могат да премахнат грехове.
12. А Той принесе една-единствена жертва за грехове и завинаги седна отдясно на Бога,
13. очаквайки по-нататък враговете Му да бъдат поставени като подножие на нозете Му.
14. Чрез един-единствен жертвен принос Той направи завинаги съвършени освещаваните.
15. За това ни свидетелства и Светият Дух, понеже след думите:
16. „Но ето завета, който ще сключа с тях след онези дни, казва Господ: ще вложа в мислите им Своя закон и ще го напиша в сърцата им“, Той продължава:
17. „И няма да си спомня повече за греховете и за беззаконията им.“
18. А щом има прошка за тях, тогава са излишни приношенията за грях.
19. И така, братя, като се осмеляваме да влизаме в небесното светилище чрез кръвта на Иисус Христос
20. по нов и жив път, който Той отново ни отвори чрез завесата, тоест плътта Си,