30. Но когато моряците под предлог, че ще спускат котва откъм носа, спуснаха спасителната лодка в морето и поискаха да избягат от кораба,
31. Павел каза на стотника и на войниците: „Ако те не останат на кораба, вие не можете да се спасите.“
32. Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да падне в морето.
33. Докато чакаха да се разсъмне, Павел прикани всички да си вземат нещо за ядене с думите: „Днес е четиринадесетият ден, откакто стоите гладни в очакване, без да сте хапнали.
34. Затова ви моля да си хапнете нещо, това ще запази живота ви. Защото на нито един от вас и косъм няма да падне от главата.“
35. Като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи го и започна да яде.