1. Когато бе решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко души затворници на един стотник на име Юлий, от императорския полк.
2. Качихме се на един кораб от Адрамитион, който щеше да плава по крайбрежието на Азия, и тръгнахме. С нас беше солунянинът Аристарх от Македония.
3. На другия ден стигнахме в Сидон. Юлий, постъпвайки човеколюбиво с Павел, му позволи да отиде при приятелите си, за да се грижат за него.
4. Като тръгнахме оттам, минахме източно от Кипър, понеже ветровете бяха насрещни.
5. Прекосихме морето при Киликия и Памфилия и достигнахме Мира в Ликия.
6. Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни прехвърли на него.
7. Доста дни ние се придвижвахме бавно напред и едва стигнахме до Книд. И понеже вятърът ни пречеше, заобиколихме Крит при Салмона.
8. След като минахме с мъка оттам, стигнахме до едно място, наречено Добри пристанища, недалеч от което беше град Ласея.
9. Но тъй като загубихме там доста време и плаването ставаше вече опасно, а и постът беше вече минал, – Павел ги съветваше
10. с думите: „Мъже, виждам, че плаването ще бъде с опасности и големи щети не само за товара и за кораба, но и за живота ни.“
11. Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на собственика на кораба, отколкото на думите на Павел.
12. И понеже пристанището не беше удобно за презимуване, повечето изказаха мнение да продължат плаването и да отидат да презимуват, ако е възможно, във Финик, критско пристанище, разположено срещу югозападния и северозападния вятър.
13. И като задуха лек южен вятър, те помислиха, че са успели в намерението си, вдигнаха котва и заплаваха край брега на Крит.
14. Скоро обаче откъм острова се вдигна бурен вятър, наричан евроклидон.
15. Корабът бе тъй грабнат, че не можеше да устои на вятъра, и ние се оставихме да ни носят вълните.
16. И понесени зад едно островче, наричано Клавда, едва можахме да удържим спасителната лодка.
17. След като я вдигнаха, използваха въжета, за да опашат кораба отдолу. А понеже се бояха да не заседнат при Сирта, свиха платната и тъй се носеха.
18. На другия ден бяхме силно тласкани от бурята и започнаха да изхвърлят товара.
19. А на третия ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности.
20. Но понеже доста дни не се виждаше нито слънце, нито звезди, а и бушуваше силна буря, вече изчезваше всяка надежда да се спасим.
21. След като дълго време не бяха яли, Павел застана сред тях и каза: „Братя! Трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит. Тогава щяхме да избегнем тези опасности и щети.
22. А сега ви съветвам да запазите спокойствие, защото никой от вас няма да загине, а само корабът.
23. Нощес ми се яви ангел от Бога, на Когото принадлежа и на Когото служа,
24. и каза: „Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред императора. И ето Господ ти подари всички тези, които плават с тебе.“
25. Затова, братя, запазете спокойствие, защото вярвам на Бога, че ще стане тъй, както ми бе речено.
26. Ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.“
27. Когато вече четиринадесета нощ се носехме по Адриатическо море, към полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква земя.
28. Измериха дълбочината и откриха, че е двадесет разтега. Отидоха малко по-нататък, измериха пак и откриха петнадесет разтега.
29. И понеже се бояха да не се натъкнат на скалисти места, хвърлиха откъм кърмата четири котви и се молеха да съмне.
30. Но когато моряците под предлог, че ще спускат котва откъм носа, спуснаха спасителната лодка в морето и поискаха да избягат от кораба,
31. Павел каза на стотника и на войниците: „Ако те не останат на кораба, вие не можете да се спасите.“
32. Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да падне в морето.
33. Докато чакаха да се разсъмне, Павел прикани всички да си вземат нещо за ядене с думите: „Днес е четиринадесетият ден, откакто стоите гладни в очакване, без да сте хапнали.
34. Затова ви моля да си хапнете нещо, това ще запази живота ви. Защото на нито един от вас и косъм няма да падне от главата.“
35. Като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи го и започна да яде.
36. Тогава всички се успокоиха и също ядоха.
37. А общо на кораба бяхме двеста седемдесет и шест души.
38. И като се нахраниха, изхвърлиха житото в морето, за да олекне корабът.
39. Когато се съмна, земята им се видя непозната, но съгледаха един залив с крайбрежна плитчина, към която решиха, ако могат, да тласнат кораба.
40. Затова отвързаха котвите и ги пуснаха да паднат в морето. После разхлабиха въжетата на кормилните весла, разпънаха малкото платно по вятъра и взеха посока към крайбрежието.
41. Но налетяха на място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна. Носът се заби и остана неподвижен, а силните вълни се разбиваха в задната част.
42. Тогава войниците се наговориха да избият затворниците, за да не би някой да преплува до брега и да избяга.
43. Стотникът обаче, понеже искаше да спаси Павел, попречи на тяхното намерение и заповяда онези, които знаят да плуват, първи да скочат и да достигнат брега,
44. а пък останалите – кои на дъски, кои на други корабни отломки. И така всички се спасиха на сушата.