19. А на третия ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности.
20. Но понеже доста дни не се виждаше нито слънце, нито звезди, а и бушуваше силна буря, вече изчезваше всяка надежда да се спасим.
21. След като дълго време не бяха яли, Павел застана сред тях и каза: „Братя! Трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит. Тогава щяхме да избегнем тези опасности и щети.
22. А сега ви съветвам да запазите спокойствие, защото никой от вас няма да загине, а само корабът.
23. Нощес ми се яви ангел от Бога, на Когото принадлежа и на Когото служа,
24. и каза: „Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред императора. И ето Господ ти подари всички тези, които плават с тебе.“
25. Затова, братя, запазете спокойствие, защото вярвам на Бога, че ще стане тъй, както ми бе речено.
26. Ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.“
27. Когато вече четиринадесета нощ се носехме по Адриатическо море, към полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква земя.
28. Измериха дълбочината и откриха, че е двадесет разтега. Отидоха малко по-нататък, измериха пак и откриха петнадесет разтега.
29. И понеже се бояха да не се натъкнат на скалисти места, хвърлиха откъм кърмата четири котви и се молеха да съмне.
30. Но когато моряците под предлог, че ще спускат котва откъм носа, спуснаха спасителната лодка в морето и поискаха да избягат от кораба,
31. Павел каза на стотника и на войниците: „Ако те не останат на кораба, вие не можете да се спасите.“