1. По-добре име добро нежели многоценно миро, И денът на смъртта нежели денът на раждането.
2. По-добре да отиде някой в дом на сетование Нежели да отиде в дом на пирование, Защото то е сетнината на всекого человека, И живият ще го тури в сърдцето си.
3. По-добра е печалта нежели смехът; Защото от дряхлостта на лицето сърдцето става по-весело.
4. Сърдцето на мъдрите е в дом на сетование; Но сърдцето на безумните в дом на веселба.
5. По-добре е на человека да слуша обличение от мъдър Нежели да слуша песен от безумни;
6. Защото както е гласът на трънете под котела Така е смехът на безумния. И то суета.
7. Наистина насилието изумява мъдрия, И дарът разтлява сърдцето.
8. По-добро е свършването на работата нежели началото й. По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
9. Не спеши в духа си да си яростлив, Защото яростта почива в пазухата на безумните.
10. Да не речеш: Коя е причината че предишните дни бяха по-добри от тези? Защото не питаш благоразумно за това.
11. Мъдростта е добра като наследието, И полезна на онези които гледат слънцето.
12. Защото мъдростта е защита, както е защита среброто, Но преимуществото на знанието е че мъдростта оживява онези които я имат.
13. Гледай делото Божие. Защото кой може да направи право Онова което е той направил криво?
14. В благополучен ден весели се, А в злополучен ден бъди смотрелив, Защото Бог направи едното противоположно на другото, За да не намерва человек нищо зад себе си.
15. Всичкото видях в дните не суетата си. Има праведен който загинва в правдата си; И има нечестив който дългоденствува в злобата си.
16. Не ставай прекалено праведен, И не мисли себе си за чрезмерно мъдър; Защо да загинеш?
17. Не ставай прекалено зъл, И не бъди безумен; Защо да умреш преди времето си?
18. Добре е да държиш това, И от онова да не оттегляш ръката си; Защото който се бои от Бога ще избегне от всички тези.
19. Мъдростта дава на мъдрия повече сила Нежели десет началници които са в града.
20. Защото няма праведен человек на земята Който да струва добро и да не греши.
21. И не давай внимание на всичките думи които се говорят, Да не би да чуеш раба си че те кълне;
22. Защото много пъти и сърдцето ти познава че ти подобно си прокълнал други.
23. Всичко това опитах с мъдростта: Рекох: Ще бъда мъдър; Но тя се отдалечи от мене.
24. Онова което е много далеч и твърде дълбоко, Кой може да го намери?
25. Аз обходих със сърдцето си За да науча, и да издиря, И да изследвам мъдростта и разума, И да позная нечестието на безумието, И на глупостта, и на лудостта.
26. И намерих че е по-горчива от смърт Онази жена на която сърдцето е примки и мрежи, и ръцете й узи: Угодний пред Бога ще се отърве от нея; А грешникът ще бъде хванат от нея.
27. Виж, това намерих говори проповедникът, Като изпитвах едно по едно за да намеря сметката,
28. Което още душата ми изследва, но не намервам: Едного мъжа между тисяща намерих; Но ни една жена между всички тези не намерих.
29. Ето, това само намерих, че Бог направи человека прав, Но те потърсиха много измишления.