1. Всяка мъдрост е от Господа и с Него пребъдва за вечни времена.
2. Кой може да изброи морските песъчинки, дъждовните капки и дните на вечността?
3. Кой може да измери височината на небето, ширината на земята, морската бездна и мъдростта?
4. От всички тях най-напред се е явила мъдростта; разум и мъдрост съществуват от вечността.
6. На кого бе разкрит коренът на мъдростта, кой прозря нейните намерения?
8. Един е мъдър, внушаващ огромно страхопочитание – Онзи, Който седи на Своя престол.
9. Сам Господ създаде мъдростта, подложи я на изпитание, оцени я и изпълни с нея всичките Си дела.
10. Дари я на всяка плът, както бе отредил, но най-богато – на онези, които Го обичаха.
11. Страхопочитанието пред Господа е слава и чест, веселие и венец на радостта.
12. Страхопочитанието пред Господа изпълва сърцето с наслада, дава веселие, радост и дълъг живот.
13. Който изпитва страхопочитание пред Господа, краят му ще е добър и в деня на смъртта си ще бъде благословен.
14. Начало на мъдростта е да изпитваш страхопочитание пред Господа и то съпътства вярващите от майчината им утроба.
15. Тя е свила завинаги здраво гнездо сред хората и ще се довери на потомството им.
16. Да имаш страхопочитание пред Господа – това е пълноценна мъдрост, напояваща с плодовете си хората.
17. Тя ще напълни цялата им къща с каквото желаят, а житниците им – със своите блага.
18. Венец на мъдростта е страхопочитанието пред Господа, което поражда мир и цветущо здраве.
19. Господ я подложи на изпитание, оцени я, изпълни с разум и знание хората и прослави онези, които я притежават.