8. Никой няма власт над вятъра така, че да го удържи. Човек също няма власт над деня на своята смърт, нито има изход в тази битка. Нечестието няма да избави нечестивия.
9. Аз видях всичко това, когато насочвах мислите си към всяко нещо, което става под слънцето – във време, когато човек властва над човека, за да му вреди.
10. Така също тогава аз видях, че погребваха нечестивите – идваха и отминаваха от святото място. Но в града бяха забравени тези, които постъпваха праведно. И това е суета.
11. Понеже не се произнася веднага присъда над злите деяния – от това се одързостява човешкото сърце да извършва зло.
12. Ако и грешникът стократно да извършва зло, ако и да остава дълго да живее, все пак аз зная, че ще има добро за онези, които се боят от Бога, защото те благоговеят пред Него.
13. А за грешника няма да има щастие и онзи, който не благоговее пред Бога, като сянка няма да живее дълго.
14. Ето друга суета на земята: праведници, постигнати от участ, която заслужават грешници за своите деяния. А има грешници с участ, която заслужават праведни за своите дела. Пак си помислих: и това е суета.
15. Тогава аз възхвалих веселието, защото за човека няма по-добро под слънцето, освен да яде, да пие и се весели: това ще му остане от труда му през дните от живота му, които Бог му е дарил под слънцето.
16. Когато насочих стремежа си да постигна мъдрост и да обгледам делата, които се вършат по земята – как очите на някои ни денем, ни нощем не виждат сън, –
17. тогава аз казах: Божие дело е всичко, макар човек и да не може да постигне същността на делата, които се вършат под слънцето. Какъвто и труд да полага човек и да търси, той няма да успее да я отгатне. И дори мъдрецът да рече, че знае тази същност, той не може да я открие.