24. След като си тръгна оттам, Иисус отиде в пределите на Тир и Сидон. И като влезе в една къща, не искаше никой да знае това. Но не можа да се укрие.
25. Една жена, чиято дъщеря беше обхваната от нечист дух, щом като чу за Него, влезе и падна в нозете Му.
26. Тази жена беше езичница, сирофиникийка по произход, и Го молеше да изгони беса от дъщеря ѝ.
27. Но Иисус ѝ каза: „Нека първо децата да бъдат нахранени, защото не е добре да се вземе хлябът от децата и да се хвърли на кучетата.“
28. А тя в отговор Му каза: „Да, Господи, но и кучетата ядат под трапезата трохите от децата.“
29. И Той ѝ каза: „Заради тази дума – иди си, бесът излезе от дъщеря ти.“
30. И като си отиде вкъщи, тя намери детето да лежи в леглото и бесът беше излязъл.
31. А като излезе пак от пределите на Тир и Сидон, Иисус дойде при Галилейското езеро в областта на Десетоградието.
32. Тогава доведоха при Него един глух и заекващ човек и Го молеха да възложи ръка на него.
33. Иисус го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и като плюна, докосна се до езика му;
34. а като погледна към небето, въздъхна и му каза: „Ефата̀“, което означава „Отвори се“.
35. Веднага ушите му се отвориха, връзките на езика му се развързаха и заговори правилно.
36. Тогава им заповяда да не казват на никого. Но колкото Той им забраняваше, толкова повече те разгласяваха.
37. Защото бяха извънредно учудени и казаха: „Всичко прави хубаво: и глухите прави да чуват, и немите – да говорят.“