20. защото Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят мъж, и го пазеше. Много неща вършеше според съветите му и охотно го слушаше.
21. А като дойде удобен ден, когато Ирод даде гощавка за рождения си ден на своите велможи, хилядници и първенци на Галилея,
22. дъщерята на Иродиада влезе, танцува и се хареса на Ирод и на сътрапезниците му. Царят каза на момичето: „Искай от мене, каквото желаеш, и ще ти дам.“
23. Тогава ѝ се закле: „Каквото поискаш от мене, ще ти дам – дори половината си царство.“
24. А тя излезе и попита майка си: „Какво да поискам?“ Тя ѝ отговори: „Главата на Йоан Кръстител.“
25. И като влезе отново бързо при царя, поиска с думите: „Желая веднага да ми донесеш на блюдо главата на Йоан Кръстител.“
26. А царят се натъжи, но заради клетвата си и сътрапезниците си не поиска да ѝ откаже.
27. И като изпрати веднага палач, царят заповяда да донесе главата му.
28. Той отиде, отсече му главата в тъмницата, донесе я на блюдо и я даде на момичето, а момичето я даде на майка си.
29. Когато учениците му чуха, дойдоха и взеха тялото му и го погребаха в гробница.
30. Апостолите се събраха при Иисус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и поучавали.
31. И Той им каза: „Елате сами на уединено място и си починете малко.“ Тъй като мнозина идваха и си отиваха, та дори нямаше кога да ядат.
32. И отидоха с лодка на уединено място насаме.
33. Народът видя как заминаваха и мнозина Го познаха. И пеша се стекоха там от всички градове, изпревариха ги и се събраха при Него.
34. И когато Иисус излезе, видя много хора. Тогава Той се съжали над тях, защото бяха като овце без пастир, и започна да ги поучава за много неща.
35. А понеже стана късно, учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Мястото е безлюдно и вече е късно.