9. И започна да говори пред народа тази притча: „Един човек насади лозе, предаде го на лозари и замина за дълго време.
10. А когато дойде времето, изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плода на лозето. Но лозарите го набиха и го отпратиха с празни ръце.
11. Изпрати и друг слуга; но те и на него сториха зло, като го набиха и отпратиха с празни ръце.
12. Изпрати и трети; но те и него изпораниха и пропъдиха.
13. Тогава господарят на лозето си рече: „Какво да направя? Ще пратя любимия си син. Навярно като го видят, ще се засрамят.“
14. Но лозарите, като го видяха, си рекоха: „Този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше!“
15. И като го изведоха извън лозето, го убиха. И тъй, какво ще им направи господарят на лозето?
16. Ще дойде и ще погуби лозарите, а лозето ще даде на други.“А онези, като чуха това, рекоха: „Дано не стане!“
17. Но Иисус ги погледна и каза: „Тогава какво означава написаното: Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла.
18. Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.“
19. Тогава първосвещениците и книжниците поискаха да сложат ръка на Него, защото разбраха, че за тях каза тази притча, но се бояха от народа.
20. Те търсеха сгоден случай и изпратиха съгледвачи, които да Го уловят в някоя дума, като се представят за благочестиви, и да Го предадат на съд под властта на управителя.
21. И Го запитаха с думите: „Учителю, знаем, че е истина, което говориш и учиш, и че не се влияеш от никого, а вярно поучаваш за Божия път.
22. Право ли е да даваме данък на кесаря или не?“