1. А шест дни преди Пасхата Иисус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.
2. Там Му направиха вечеря и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тези, които седяха с Него на трапезата.
3. Тогава Мария, като взе една литра миро от чист и скъпоценен нард, помаза краката на Иисус и с косата си избърса краката Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.
4. Тогава един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, каза:
5. Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на бедните?
6. А това каза не защото го беше грижа за бедните, а защото беше крадец и като държеше касата, вземаше това, което пускаха в нея.
7. Тогава Иисус каза: Оставете я; тя е запазила това за деня на Моето погребение.
8. Защото бедните винаги се намират между вас, но Аз не винаги се намирам.
9. И голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха не само заради Иисус, но за да видят и Лазар, когото Той беше възкресил от мъртвите.
10. А главните свещеници се наговориха да убият и Лазар,
11. защото поради него мнозина от юдеите отиваха и вярваха в Иисус.
12. На следващия ден едно голямо множество, което беше дошло на празника, като чуха, че Иисус идвал в Ерусалим,
13. взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осанна! Благословен, който иде в Господното Име, Царят на Израил!
14. А Иисус, като намери едно магаренце, го възседна, както е писано:
15. „Не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар идва, възседнал на магаренце.“
16. Учениците Му отначало не разбраха това; но когато Иисус се прослави, тогава си спомниха, че това беше писано за Него и че те Му сториха това.
17. А народът, който беше с Него, когато повика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелстваше.
18. По същата причина Го посрещна и множеството, защото чуха, че извършил това знамение.
19. Затова фарисеите казаха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.
20. А между онези, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.
21. Те отидоха при Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине, искаме да видим Иисус.
22. Филип дойде и каза на Андрей; а Андрей и Филип казаха на Иисус.
23. А Иисус в отговор им каза: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.
24. Истина, истина ви казвам: ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но ако умре, дава много плод.
25. Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.
26. Ако служи някой на Мен, нека последва Мен; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мен, него ще почете Моят Отец.
27. Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от този час. Но за това дойдох до този час.
28. Отче, прослави Името Си. Тогава дойде глас от небето: И го прославих, и пак ще го прославя!
29. На това народът, който стоеше там, като чу, каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му говори.
30. Иисус в отговор каза: Този глас не дойде заради Мен, а заради вас.
31. Сега е съд на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.
32. И Аз, когато бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.
33. А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.
34. А множеството Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века; а Ти как казваш, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е този Човешки Син?
35. Тогава Иисус им каза: Още малко време светлината е между вас. Ходете, докато имате светлината, за да не ви обхване тъмнината. Който ходи в тъмнината, не знае къде отива.
36. Докато имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете синове на светлината. Това изговори Иисус и си отиде, и се скри от тях.
37. Но макар и да беше извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;
38. за да се изпълни реченото от пророк Исая, който каза: „Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули? И на кого се е открила мишцата Господна?“
39. Те затова не можеха да вярват, защото Исая пак е казал:
40. „Ослепил е очите им и закоравил сърцата им, да не би с очи да видят и със сърце да разберат, за да се обърнат и да ги изцеля.“
41. Това каза Исая, защото видя славата Му и говори за Него.
42. Но пак мнозина от първенците повярваха в Него, но поради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;
43. защото обикнаха човешката слава повече от Божията слава.
44. А Иисус извика и каза: Който вярва в Мен, не в Мен вярва, а в Онзи, който Ме е пратил.
45. И който вижда Мен, вижда Онзи, който Ме е пратил.
46. Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен.
47. И ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох, за да съдя света, а за да спася света.
48. Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди – словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.
49. Защото Аз не говорих от Себе Си, а Отец, който Ме прати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря.
50. И зная, че Неговата заповед е вечен живот. И така, това, което говоря, го говоря така, както Ми е казал Отец.