1. След това Иисус премина на отвъдната страна на Галилейското, тоест Тивериадското езеро.
2. А едно голямо множество Го следваше; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.
3. И Иисус се изкачи на хълма и седеше там с учениците Си.
4. А наближаваше Пасхата, юдейският празник.
5. Иисус, като повдигна очи и видя, че към Него идва голямо множество, каза на Филип: Откъде да купим хляб, за да ядат тези?
6. А това каза, за да го изпита; защото Той самият знаеше какво щеше да направи.
7. Филип Му отговори: За двеста динария хляб няма да им стигне, за да вземе всеки по малко.
8. Един от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза:
9. Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемични хляба и две риби; но какво са те за толкова хора?
10. Иисус каза: Накарайте хората да насядат. А на това място имаше много трева. И така, насядаха около пет хиляди мъже на брой.
11. Иисус взе хлябовете и като благодари, ги раздаде на учениците, а учениците – на седналите; също така и от рибите, колкото искаха.
12. И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.
13. И така, от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли.
14. Тогава хората, като видяха знамението, което Иисус извърши, казаха: Наистина Този е Пророкът, който щеше да дойде на света.
15. А Иисус, като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.
16. А когато се свечери, учениците Му слязоха при езерото
17. и влязоха в кораб, и потеглиха към другата страна на езерото, към Капернаум. И вече се беше стъмнило, а Иисус не беше дошъл при тях.
18. И езерото се вълнуваше, защото духаше силен вятър.
19. И когато бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадия, видяха Иисус да ходи по езерото и да се приближава към кораба; и се уплашиха.
20. Но Той им каза: Аз съм; не се бойте!
21. Тогава те с желание Го взеха в кораба и веднага корабът се намери при сушата, към която отиваха.
22. На другия ден, когато множеството, което стоеше отвъд езерото, видя, че там няма друга лодка, освен тази, в която бяха влезли учениците Му, и че Иисус не беше влязъл в кораба с учениците Си, а учениците Му бяха тръгнали сами,
23. обаче други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ беше благодарил;
24. и така, когато множеството видя, че Иисус Го няма там, нито учениците Му, те сами влязоха в корабите и отидоха в Капернаум, като търсеха Иисус.
25. И като Го намериха от другата страна на езерото, Му казаха: Равви, кога си дошъл тук?
26. В отговор Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: търсите Ме не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.
27. Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си.
28. Затова те Му казаха: Какво да правим, за да вършим Божиите дела?
29. Иисус в отговор им каза: Това е Божието дело – да повярвате в Този, когото Той е пратил.
30. Тогава Му казаха: А Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш?
31. Бащите ни са яли манна в пустинята, както е писано: „Хляб от небето им даде да ядат.“
32. На това Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: не Мойсей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.
33. Защото Божият хляб е този, който слиза от небето и дава живот на света.
34. А те Му казаха: Господи, давай ни винаги този хляб.
35. Иисус им каза: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мен, никога няма да огладнее и който вярва в Мен, никога няма да ожаднее.
36. Но казах ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.
37. Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен, и който дойде при Мен, никак няма да го изпъдя;
38. защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, който Ме е пратил.
39. Това е волята на Моя Отец, който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, а да го възкреся в последния ден.
40. И това е волята на Този, който Ме е пратил: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз ще го възкреся в последния ден.
41. Тогава юдеите зароптаха против Него, защото каза: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.
42. И казаха: Не е ли Този Иисус, синът на Йосиф, чиито баща и майка ние познаваме? Как тогава Той казва: Аз съм слязъл от небето?
43. Иисус в отговор им каза: Не роптайте помежду си.
44. Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец, който Ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния ден.
45. Писано е в пророците: „Всички ще бъдат научени от Бога.“ Всеки, който е чул от Отца и се е научил, идва при Мен.
46. Не че някой е видял Отца, освен Онзи, който е от Бога; Той е видял Отца.
47. Истина, истина ви казвам: който вярва в Мен, има вечен живот.
48. Аз съм хлябът на живота.
49. Бащите ви ядоха манна в пустинята и измряха.
50. Това е хлябът, който слиза от небето, за да яде човек от него и да не умре.
51. Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, (която Аз ще дам) за живота на света.
52. Тогава юдеите започнаха да се карат помежду си, като казваха: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?
53. Затова Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.
54. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.
55. Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие.
56. Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, стои в Мен и Аз – в него.
57. Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мен, ще живее чрез Мен.
58. Това е хлябът, който слезе от небето; а не както бащите ви ядоха манна и измряха. Онзи, който се храни с този хляб, ще живее до века.
59. Това Иисус каза в синагогата, като поучаваше в Капернаум.
60. Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: Тежко е това слово; кой може да го слуша?
61. Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му за това роптаят, им каза: Това ли ви препъва?
62. Тогава какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да възлиза там, където е бил преди?
63. Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва. Думите, които ви говоря, са дух и живот.
64. Но има някои от вас, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде.
65. И каза: Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мен, ако не Му е дадено от Моя Отец.
66. Поради това мнозина от учениците Му се върнаха назад и повече не ходеха с Него.
67. Тогава Иисус каза на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?
68. Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот;
69. и ние повярвахме и познахме, че Ти си (Христос, Синът на живия Бог,) Светият Божи.
70. Иисус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?
71. А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.