1. И така, когато Господ узна, че фарисеите чули, че Иисус придобивал и кръщавал повече ученици от Йоан –
2. не че Сам Иисус кръщаваше, а учениците Му –
3. напусна Юдея и отиде пак в Галилея.
4. Но трябваше да мине през Самария.
5. И така, дойде в един самарийски град, наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Йосиф.
6. Там беше Якововият кладенец. И така, Иисус, изморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час10.
7. Дойде една самарянка да си извади вода. Иисус є каза: Дай Ми да пия.
8. Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.
9. Тогава самарянката Му каза: Как Ти, който си юдеин, искаш вода от мен, която съм самарянка? Защото юдеите не общуват със самаряните.
10. Иисус в отговор є каза: Ако знаеше Божия дар и кой е Онзи, който ти казва: Дай Ми да пия; ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода.
11. Жената Му каза: Господине, нямаш почерпало, а и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода?
12. Нима Ти си по-голям от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, както и синовете му, и добитъкът му?
13. Иисус в отговор є каза: Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее;
14. а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; а водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.
15. Жената Му каза: Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам и да не извървявам толкова път дотук, за да изваждам.
16. Иисус є каза: Иди, повикай мъжа си и ела тук.
17. В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Иисус є каза: Добре каза, че нямаш мъж;
18. защото петима мъже си имала и този, който сега имаш, не ти е мъж. Това ти право каза.
19. Жената Му каза: Господине, виждам, че Ти си пророк.
20. Нашите бащи върху този хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото, където трябва да се покланяме.
21. Иисус є каза: Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито върху този хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.
22. Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.
23. Но идва часът, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.
24. Бог е дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.
25. Жената Му каза: Зная, че ще дойде Месия, който се нарича Христос; Той, когато дойде, ще ни изяви всичко.
26. Иисус є каза: Аз съм, който разговарям с теб.
27. В това време дойдоха учениците Му и се учудиха, че разговаря с жена; но никой не каза: Какво търсиш?, или: Защо разговаряш с нея?
28. Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:
29. Елате да видите един Човек, който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос?
30. Тогава те излязоха от града и отиваха към Него.
31. Междувременно учениците молеха Иисус, като казваха: Равви, яж.
32. Но Той им каза: Аз имам да ям храна, за която вие не знаете.
33. Затова учениците говореха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл за ядене?
34. Иисус им каза: Моята храна е да върша волята на Онзи, който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело.
35. Не казвате ли: Още четири месеца, и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, повдигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.
36. Който жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее, и който жъне.
37. Защото в това отношение истинна е поговорката, че един сее, а друг жъне.
38. Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд.
39. И много самаряни от този град повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелстваше: Той ми каза всичко, което съм направила.
40. И така, когато дойдоха самаряните при Него, Го помолиха да остане при тях; и преседя там два дни.
41. И още мнозина повярваха заради Неговото слово;
42. а на жената казаха: Ние вече вярваме не заради това, което ти каза, а защото сами чухме и знаем, че Той е наистина (Христос), Спасителят на света.
43. След два дни Той излезе оттам и отиде в Галилея;
44. защото Иисус Сам беше свидетелствал, че пророк няма почит в родното си място.
45. И така, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, след като бяха видели всичко, което извърши в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.
46. И така, Иисус пак дойде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син беше болен в Капернаум.
47. Той, като чу, че Иисус дошъл от Юдея в Галилея, отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.
48. Тогава Иисус му каза: Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате.
49. Царският чиновник Му каза: Господине, слез, докато детето ми не е умряло.
50. Иисус му каза: Иди си, синът ти е жив. Човекът повярва думата, която му каза Иисус, и си отиде.
51. И когато той вече слизаше, слугите му го срещнаха и му казаха: Синът ти е жив.
52. А той ги попита в кой час му е станало по-леко. Те му казаха: Вчера в седмия час треската го остави.
53. И така бащата разбра, че беше в същия час, когато Иисус му каза: Синът ти е жив. И повярва той и целият му дом.
54. Това е второто знамение, което извърши Иисус, когато дойде от Юдея в Галилея.