8. Значи не децата, родени по плът, са Божии деца, а децата, родени според обещанието, се считат за потомство.
9. Защото това е думата на обещанието: „Ще дойда по това време и Сара ще има син.“
10. И не само това, но когато и Ревека зачена от един – от нашия отец Исаак,
11. макар че близнаците още не бяха родени и още не бяха сторили нищо добро или зло, но за да почива Божието по избор намерение не на дела, а на Онзи, който призовава,
12. є се каза: „По-големият ще слугува на по-малкия“;
13. както е писано: „Яков възлюбих, а Исав намразих.“
14. Какво да кажем тогава? Има ли неправда у Бога? Да не бъде!
15. Защото Той казва на Мойсей: „Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля.“
16. И така, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, а от Бога, който показва милост.
17. Защото Писанието казва на фараона: „Именно затова те издигнах, за да покажа в теб силата Си и да се възвести Името Ми по целия свят.“
18. И така, към когото иска, Той показва милост, и когото иска, закоравява.
19. Тогава ти ще кажеш: А защо още обвинява? Защото кой е устоял на волята Му?
20. Но, о, човече, кой си ти, че да отговаряш против Бога? Направеното нещо ще каже ли на онзи, който го е направил: Защо си ме направил така?
21. Или грънчарят няма ли власт над глината, от една и съща буца да направи един съд за почтена употреба, а друг – за непочтена употреба?
22. Но какво от това, ако Бог, искайки да покаже гнева Си и да изяви силата Си, е търпял с голямо дълготърпение съдовете на гнева, приготвени за погибел,