18. И така, към когото иска, Той показва милост, и когото иска, закоравява.
19. Тогава ти ще кажеш: А защо още обвинява? Защото кой е устоял на волята Му?
20. Но, о, човече, кой си ти, че да отговаряш против Бога? Направеното нещо ще каже ли на онзи, който го е направил: Защо си ме направил така?
21. Или грънчарят няма ли власт над глината, от една и съща буца да направи един съд за почтена употреба, а друг – за непочтена употреба?
22. Но какво от това, ако Бог, искайки да покаже гнева Си и да изяви силата Си, е търпял с голямо дълготърпение съдовете на гнева, приготвени за погибел,
23. и това е, за да изяви богатството на Своята слава върху съдовете на милостта, които Той е приготвил отпреди за слава –
24. нас, които призова не само измежду юдеите, а и измежду езичниците?
25. Както казва и в Осия: „Ще нарека Мой народ онзи, който не беше Мой народ, и възлюбена – тази, която не беше възлюбена“;
26. „И на същото място, където им се каза: Не сте Мой народ; там ще се нарекат синове на живия Бог.“
27. А Исая вика за Израил: „Ако и да е броят на израилтяните като морски пясък, само остатък от тях ще се спаси;
28. защото Господ ще изпълни на земята казаното (по правда) от Него, като го извърши и завърши бързо.“
29. И както Исая е казал по-преди: „Ако Господ на Войнствата не ни беше оставил потомство, като Содом бихме станали и на Гомора бихме се оприличили.“
30. Какво да кажем тогава? Това, че народи, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вяра;
31. а Израил, който търсеше закона на правдата, не стигна до закона.
32. Защо? Защото не го търсиха чрез вяра, а някак си чрез дела. Те се спънаха в камъка за препъване,
33. както е писано: „Ето, полагам в Сион камък на препъване и канара на съблазън; и който вярва в Него, няма да се посрами.“