Старият Завет

Новият Завет

Римляни 1:10-23 Верен (VBG)

10. като се моля, ако може най-после сега да успея с Божията воля да дойда при вас.

11. Защото копнея да ви видя, за да ви предам някой духовен дар за вашето утвърждаване,

12. тоест, за да се утеша заедно с вас, всеки чрез вярата, която е в другия – и вашата, и моята.

13. И желая, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас, за да имам някой плод и между вас, както между другите народи, но досега съм бил възпрепятстван.

14. Имам дълг както към гърци, така и към варвари, както към мъдри, така и към неучени.

15. И така, доколкото зависи от мен, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим.

16. Защото не се срамувам от благовестието (Христово), понеже то е Божията сила за спасение на всеки, който вярва – първо за юдеина, а после и за гърка.

17. Защото в него се открива Божията правда от вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее.“

18. Защото Божият гняв се открива от небето срещу всяко безбожие и неправда на хората, които потискат истината чрез неправда;

19. понеже това, което е възможно да се знае за Бога, им е известно, защото Бог им го изяви.

20. Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него – вечната Му сила и божественост – се вижда ясно, разбираемо от творенията, така че те са без извинение.

21. Защото познаха Бога, но нито Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се извратиха в своите мъдрувания и безумното им сърце се помрачи.

22. Като се представяха за мъдри, те глупееха,

23. и размениха славата на нетленния Бог с образ, подобен на смъртен човек, на птици, на четирикраки и на пълзящи гадини.

Прочетете пълната глава Римляни 1