9. но ние самите бяхме приели смъртната присъда в себе си, за да не се уповаваме на себе си, а на Бога, който възкресява мъртвите,
10. който ни избави от толкова близка смърт и още избавя и на когото се надяваме, че пак ще ни избавя,
11. като ни съдействате и вие чрез молитва, така че поради дадената на нас чрез молитвите на мнозина благодат да благодарят мнозина за нас.
12. Защото нашата похвала е тази: свидетелството на нашата съвест, че живяхме на света с простота и Божия искреност – не с плътска мъдрост, а в Божията благодат; и най-много между вас.
13. Защото не ви пишем друго освен това, което четете, а и разбирате, и което се надявам, че ще разберете и до край;
14. както и отчасти сте разбрали, че ние сме похвала за вас, както и вие – за нас, в Деня на нашия Господ Иисус.
15. С тази увереност възнамерявах да дойда при вас преди това, за да имате втора благодат,
16. като мина през вас за Македония, а от Македония да дойда пак при вас и тогава вие да ме изпратите за Юдея.
17. Като възнамерявах това, лекомислено ли постъпих? Или това, което възнамерявах, от плътта ли го възнамерявах, че да означава Да, да и Не, не едновременно?
18. Но Бог е верен, така че словото ни към вас не е Да и Не.
19. Защото Божият Син, Иисус Христос, който беше проповядван между вас от нас – от мен, Сила и Тимотей – не беше Да и Не, а в Него беше Да;