1. Павел, с Божията воля апостол на Иисус Христос, и брат Тимотей до Божията църква, която е в Коринт, и до всичките светии, които са по цяла Ахая:
2. Благодат на вас и мир от Бога, нашия Отец, и Господ Иисус Христос.
3. Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, Отец на милостите и Бог на всяка утеха,
4. който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да било скръб, с утехата, с която и ние сме утешавани от Бога.
5. Защото, както изобилстват в нас страданията на Христос, така и нашата утеха изобилства чрез Христос.
6. И ако ни притесняват, това е за вашата утеха и спасение; или ако ни утешават, това е за вашата утеха (и спасение), която действа, като устоявате на същите страдания, които понасяме и ние.
7. И надеждата ни за вас е твърда, като знаем, че както сте участници в страданията, така сте и в утехата.
8. Защото не искаме, братя, да не знаете за скръбта, която ни сполетя в Азия – че бяхме изключително притеснени, свръх силите си, така че дори се отчаяхме за живота си;
9. но ние самите бяхме приели смъртната присъда в себе си, за да не се уповаваме на себе си, а на Бога, който възкресява мъртвите,
10. който ни избави от толкова близка смърт и още избавя и на когото се надяваме, че пак ще ни избавя,
11. като ни съдействате и вие чрез молитва, така че поради дадената на нас чрез молитвите на мнозина благодат да благодарят мнозина за нас.
12. Защото нашата похвала е тази: свидетелството на нашата съвест, че живяхме на света с простота и Божия искреност – не с плътска мъдрост, а в Божията благодат; и най-много между вас.
13. Защото не ви пишем друго освен това, което четете, а и разбирате, и което се надявам, че ще разберете и до край;
14. както и отчасти сте разбрали, че ние сме похвала за вас, както и вие – за нас, в Деня на нашия Господ Иисус.
15. С тази увереност възнамерявах да дойда при вас преди това, за да имате втора благодат,
16. като мина през вас за Македония, а от Македония да дойда пак при вас и тогава вие да ме изпратите за Юдея.
17. Като възнамерявах това, лекомислено ли постъпих? Или това, което възнамерявах, от плътта ли го възнамерявах, че да означава Да, да и Не, не едновременно?
18. Но Бог е верен, така че словото ни към вас не е Да и Не.
19. Защото Божият Син, Иисус Христос, който беше проповядван между вас от нас – от мен, Сила и Тимотей – не беше Да и Не, а в Него беше Да;
20. понеже, колкото са Божиите обещания, всичките в Него са Да! – затова и чрез Него е Амин! за слава на Бога чрез нас.
21. А Този, който ни утвърждава заедно с вас в Христос, и който ни е помазал, е Бог,
22. който ни е запечатал и е дал в сърцата ни Духа в залог.
23. И аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, още не съм дошъл в Коринт.
24. Не че ние господстваме над вашата вяра, а сме помощници на вашата радост; понеже чрез вярата вие стоите.