1. Тогаз се върнахме та пътувахме в пустинята през пътя на червено Море, както ми говори Господ; и много дни ходихме около гората Сиир.
2. и каза ми Господ и рече:
3. Стига ви да ходите около тази гора: върнете се към север.
4. И заповядай на людете и кажи: Ще заминете през пределите на братята си синовете Исавови, които живеят в Сиир, и те ще се убоят от вас; за то внимайте добре:
5. да не сторите бран с тях, понеже няма да ви дам от земята им нито една стъпка на нога, защото на Исава дадох гората Сиир в наследие.
6. С сребро ще купувате от тях храна да ядете, още и вода с сребро ще купувате от тях да пиете;
7. защото Господ Бог твой благослови те въ всичките дела на ръцете ти: познава пътуванието ти през тази голяма пустиня: в тези четиридесет години Господ Бог твой беше с тебе: не си останал оскуден от нищо.
8. И като минахме покрай нашите братя Исавовите синове, които живееха в Сиир, през пътя на полето от Елат и от Есион-гавер, върнахме се та минахме през пътя на Моавовата пустиня.
9. И рече ми Господ: Да не досадите на Моавците, нито да направите бран с тях, защото няма да ти дам от земята им наследие, понеже на Лотовите синове дадох Ар за наследие.
10. (А по-напред живееха в нея Емимите, люде велики и многочислени, и високи като Енакимите,
11. които и те се считаха исполини както Енакимите; но Моавците ги именуват Емими.
12. И в Сиир живееха Хореяните по-напред; но Исавовите синове ги превзеха, и изтребиха ги от лицето си, и населиха се вместо тях, както направи Израил в земята на своето наследие която им даде Господ.)
13. Станете сега та преминете потока Заред. И преминахме потока Заред.
14. И дните в които пътувахме от Кадис-варни доде преминахме потока Заред бяха тридесет и осем години, доде изчезна всичкият род на ратниците мъже изсред стана както им се кле Господ.
15. Още ръката Господня беше против тях за да ги изтреби изсред стана доде изчезнаха.
16. И като изчезнаха всичките ратни мъже които умираха отсред людете,
17. говори ми Господ и рече:
18. Ти ще преминеш днес Ар, Моавовия предел,
19. и ще приближиш срещу Амоновите синове: не им досаждай, нито да направиш бран с тях, защото няма да ти дам от земята на Амоновите синове наследие, понеже я дадох на Лотовите синове за наследие.
20. (Тя се считаше земя на исполините: исполини живееха там по-напред, а Амоняните ги именуват Замзумими:
21. люде велики и многочислени, и високи като Енакимите; но Господ ги изтреби от лицето им; и те ги превзеха, и населиха се на мястото им;
22. както направи на Исавовите синове които живееха в Сиир, когато изтреби Хореяните от лицето им, и те ги превзеха, и населиха се на мястото им до този ден;
23. и Авейците, които живееха в села до Газа, Кафторците излязоха из Кафтор та ги изтребиха, и населиха се на мястото им.)
24. Станете, тръгнете та преминете потока Арнон; ето, предавам в твоите ръце Сиона Аморееца, царя на Есевон, и земята му: начни да я владееш, и направи бран с него.
25. Днес ще начна да турям трепета ти и страха ти върх всичките народи под всичкото небе; и които чуят за тебе ще се разтреперят, и ще паднат в ужас от тебе.
26. И проводих посланници от пустинята Кедемот при Сиона Есевонския цар с мирни думи, и рекох:
27. Да замина през земята ти: право в пътя ще вървя: няма да свърна ни надясно ни наляво.
28. Ще ми продадеш храна със сребро за да ям, и с сребро ще ми дадеш вода да пия: само ще замина с нозете си,
29. (както ми направиха Исавовите синове които живеят в Сиир, и Моавците които живеят в Ар), доде премина Иордан към земята която Господ Бог наш дава нам.
30. Но Сион Есевонский цар не рачи да заминем през земята му; понеже Господ Бог твой ожесточи духа му и окамени сърдцето му, за да го предаде в твоите ръце както днес.
31. И рече ми Господ: Ето, начнах да ти предавам Сиона и земята му: начни да превземаш за да наследиш земята му.
32. Тогаз излезе Сион срещу нас, той и всичките му люде, на бой в Яса.
33. И Господ Бог наш предаде го в ръцете ни; и поразихме него, и синовете му, и всичките му люде.
34. И превзехме всичките му градове в онова време, и изтребихме във всеки град мъже, и жени, и деца; не оставихме никакъв остатък.
35. Само скотовете пленихме за себе си, и користите на градовете които превзехме.
36. От Ароир, при устието на потока Арнон и на града който е при потока, и до Галаад не се намери град който да може да ни се съпротиви: Господ Бог наш предаде всичките в ръцете ни.
37. Само към земята на Амоновите синове не си приближил ти, ни към местата при потока Явок, ни към планинските градове, ни към никоя страна дето не ни повеле Господ Бог наш.