глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34

Старият Завет

Новият Завет

Второзаконие 15 Цариградски (BG1871)

1. В свършъка на седем години да направиш оставяне.

2. И това е правилото на оставянето: всеки заимодавец който даде на заем на ближния си да го остави; да го не иска от ближния си или от брата си; защото се провъзгласява оставяне за Господа.

3. От чужденеца можеш да го искаш; но каквото има твое у брата ти, ръката ти да го остави

4. доде се не намерва сиромах между вас; защото Господ ще те благослови много в земята която ти Господ Бог твой дава в наследие за да я владееш.

5. Ако само с прилежание слушаш гласа на Господа Бога твоего за да внимаеш да правиш всичките тия заповеди които ти аз заповядвам днес,

6. то Господ Бог твой ще те благослови както ти се обеща; и ще даваш на заем на много народи, но ти не ще да вземаш на заем; и ще владееш над много народи, но над тебе няма да владеят.

7. Ако има у тебе сиромах от братята ти отвътре в някои от вратата ти, в земята ти която Господ Бог твой ти дава, да не ожесточаваш сърдцето си, нито да затвориш ръката си от брата си сиромаха;

8. но непременно да отвориш ръката си към него, и непременно да му дадеш на заем доволно за нуждата му, за каквото има потреба.

9. Внимай на себе си да не влезе лоша мисъл в сърдцето ти, та речеш: Приближава седмата година, годината на оставянето; и да не стане лукаво окото ти против брата ти сиромаха и му не дадеш, и извика към Господа против тебе, и ти бъде грях.

10. Да му дадеш непременно, и сърдцето ти да не скърби когато му даваш; понеже за това ще те благослови Господ Бог твой във всичките ти дела и във всичките ти предприятия.

11. Защото няма да изчезне сиромах отсред земята ти; за това ти аз заповядвам и казвам: Непременно да отваряш ръката си към брата си, към сиромаха си, и към оскудния си на земята си.

12. Ако ти се продаде брат ти, Евреин или Еврейка, ще ти слугува шест години; а в седмата година ще го изпратиш свободен от себе си.

13. И когато го изпратиш свободен от себе си, да го не изпратиш празден:

14. непременно да го даруваш с нещо от стадото си, и от гумното си, и от жлеба си: от каквото те е Господ Бог твой благословил да му дадеш.

15. И да си напомниш че и ти беше раб в Египетската земя, и Господ Бог твой те избави; за това и аз ти заповядвам това нещо днес.

16. Ако ли ти рече: Не излизам из тебе, понеже обича тебе и дома ти защото е благополучен с тебе,

17. тогаз да вземеш шило и да промушиш ухото му на вратата, и ще ти бъде раб за винаги; и на рабинята си да направиш така.

18. Да ти се не види жестоко когато го изпратиш свободен от себе си; защото ти е слугувал двойно отколкото уценен слуга, шест години; и Господ Бог твой ще те благослови във всичко що правиш.

19. Всичките първородни които се раждат от говедата ти и овците ти, които са мъжки, да посвещаваш на Господа Бога твоего: да не употребиш в работене първородното на говедото си, нито острижеш първородното на овците си.

20. Пред Господа Бога твоего да го ядеш всяка година, ти и домът ти, на мястото, което избере Господ.

21. Ако ли има някой порок, ако е хромо, или сляпо, или има някой порок лош, да го не принесеш жъртва на Господа Бога твоего.

22. Отвътре вратата си да го ядеш като сърна и като елен: без разлика нечистий и чистий да ядат.

23. Но кръвта му да не ядеш: на земята да я излееш като вода.