Старият Завет

Новият Завет

Софоний 2:9-15 Цариградски (BG1871)

9. За то, жив съм аз, говори Господ на Силите, Бог Израилев, Непременно Моав ще бъде като Содом, И Амоновите синове като Гомор, Място на коприви, и солници, и винагишна пустота: Остатъкът на людете ми ще ги обере; И остатъка на народа ми ще ги наследи.

10. Това ще им стане заради гордостта им, Защото хулиха и се възвеличиха Против людете на Господа на силите.

11. Господ ще е страшен против тях, Защото ще изтреби всичките земни богове; И ще му се поклонят, всеки от мястото си, Всичките острови на народите.

12. И вие, Етиопяни, Ще бъдете пронизани с меча ми.

13. И ще простре ръката си против север И погуби Асирия; И ще направи Ниневия запустение, И място безводно като пустинята.

14. И стада ще лежат всред нея, Всичките животни на народите; И неяситът и ежът ще обитават в горните й прагове, Гласът им ще звъкне в прозорците: Пустота ще бъде във вратата, Защото ще оголее от кедровите направи.

15. Този е веселещий се град, Живеещий безгрижно, Който говореше в сърдцето си: Аз съм, и няма друг освен мене. Как стана пуст, Обиталище на зверове! Всеки що заминва по край него Ще позвизди и помаха с ръката си.

Прочетете пълната глава Софоний 2