глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3

Старият Завет

Новият Завет

Софоний 2 Цариградски (BG1871)

1. Изпитайте себе си, изпитайте, Народе безсрамни,

2. Преди да роди указът действието си, И денят да прейде като плява,- Преди да нападне върх вас Разпалението на гнева Господен, - Преди да нападне върх вас Денът на яростта Господня.

3. Търсете Господа, всички кротки земни Които извършвате съдбите му: Търсете правда, търсете кротост. Негли се покриете в деня на гнева Господен.

4. Защото Газа ще бъде оставена, И Аскалон ще бъде запустен: Ще изгонят Азот в пладнина, И Акарон ще се искорени.

5. Горко на жителите на морските брегове, На народа на Херетците! Словото Господне е против вас; И тебе, Ханаане, земльо на Филистимците, Ще те погубя, та да няма жители.

6. И брегът морски ще е населения и кладенци на овчари И огради на стада.

7. И това приморие ще е за остатъка на Юдиния дом; Там ще пасат: В домовете на Аскалон ще лежат вечер; Защото Господ техний Бог ще ги посети И повърне плена им.

8. чух хулата на Моава, И укорите на Амоновите синове С които хулеха людете ми И се увеличаваха против пределите им.

9. За то, жив съм аз, говори Господ на Силите, Бог Израилев, Непременно Моав ще бъде като Содом, И Амоновите синове като Гомор, Място на коприви, и солници, и винагишна пустота: Остатъкът на людете ми ще ги обере; И остатъка на народа ми ще ги наследи.

10. Това ще им стане заради гордостта им, Защото хулиха и се възвеличиха Против людете на Господа на силите.

11. Господ ще е страшен против тях, Защото ще изтреби всичките земни богове; И ще му се поклонят, всеки от мястото си, Всичките острови на народите.

12. И вие, Етиопяни, Ще бъдете пронизани с меча ми.

13. И ще простре ръката си против север И погуби Асирия; И ще направи Ниневия запустение, И място безводно като пустинята.

14. И стада ще лежат всред нея, Всичките животни на народите; И неяситът и ежът ще обитават в горните й прагове, Гласът им ще звъкне в прозорците: Пустота ще бъде във вратата, Защото ще оголее от кедровите направи.

15. Този е веселещий се град, Живеещий безгрижно, Който говореше в сърдцето си: Аз съм, и няма друг освен мене. Как стана пуст, Обиталище на зверове! Всеки що заминва по край него Ще позвизди и помаха с ръката си.