7. Възвести ми, ти когото възлюби душата ми, Де пасеш стадото, де го упокояваш на пладне. Защо да бъда като тая що обикаля Между стадата на твоите другари?
8. Ако не знаеш от себе си, Хубавице между жените, Излез ти подир следите на стадото, И паси яретата си при шатрите на пастирите.
9. На конете на Фараоновите колесници Те уподобих, любезна моя.
10. Красни са твоите ланити с вървите на бисера, И вратът ти с огърлия.
11. Ще ти направим златни чепочки С сребърни капки.
12. Додето царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благовонието си.
13. Вързоп със смирна е за мене възлюблений ми: Ще нощува между съсците ми.
14. Китка кипрова е за мене възлюблений мой, В лозята на Енгади.
15. Ето хубава си, любезна моя; Ето, хубава си: очите ти са като на гълъбите.
16. Ето, хубав си, възлюблений ми, ей, приятен си: И одърът ни е благоцветен.
17. Гредите на домовете ни са кедрови, Подъсченията ни са кипарисови.