7. Възвести ми, ти когото възлюби душата ми, Де пасеш стадото, де го упокояваш на пладне. Защо да бъда като тая що обикаля Между стадата на твоите другари?
8. Ако не знаеш от себе си, Хубавице между жените, Излез ти подир следите на стадото, И паси яретата си при шатрите на пастирите.
9. На конете на Фараоновите колесници Те уподобих, любезна моя.
10. Красни са твоите ланити с вървите на бисера, И вратът ти с огърлия.