4. Изпъдените ми нека пришелствуват при тебе, Моаве: Бъди им покров от лицето на разорителя; Защото грабителят изчезна, разорителят престана, Насилниците се изтребиха от земята.
5. И с милост ще се установи престолът; И на него ще седне с истина, в Давидовия шатър, Онзи който съди и предиря съдба и ускорява правда.
6. чухме гордостта на Моава: той е много горделив: Високоумието му, и гордостта му, и неистовството му, -
7. За то Моав ще възридае за Моава, Всички ще възридаят: Ще охкат за основанията на Кир-аресет: Наистина те са поразени.
8. Защото нивята на Есевон са привенали: Лозата на Севма, господарите на народите строшиха избраните й садения, Които стигаха до Язир и се извиваха по пустинята: Ветвите й бяха разпрострени, преминваха морето.
9. За то с плача на Язир ще оплача лозата на Севма: Ще те измокря със сълзите си, Есевоне и Елеало; Защото престана възклицанието на летните ти плодове и на жетвата ти.
10. И отне се веселието и радостта от плодоносното поле; И в лозята ти не ще да има вече пения нито радостни гласове: Тези които тъпчаха виното не ще тъпчат в жлебовете: Аз направих да престане възклицанието на гроздобера.
11. За то чревата ми ще издрънкат както китара за Моава, И вътрешностите ми за Кир-арес.
12. И тогаз ще се яви че Моав, Утруден на требищата си, Ще влезе в светилището си да се помоли; Но няма да сполучи.