22. като дни в които Юдеите се упокоиха от неприятелите си, и месец в който скърбта им се обърна в радост, и плачът в добър ден, та да ги правят дни на пир и на веселие, и да си проваждат делове едни на други и дарове на сиромасите.
23. И приеха Юдеите онова което начнаха да правят и онова което им писа Мардохей;
24. защото Аман, синът на Амедата Агагеца, врагът на всичките Юдеи, ухитри против Юдеите да ги погуби и хвърли фур (сиреч жребие) да ги погуби и да ги изтреби.
25. Когато обаче дойде тя (Естир) пред царя, заповяда чрез писма да се върне на главата му злото му ухищрение което ухитри против Юдеите; и обесиха на дървото него и синовете му.
26. За това наименуваха тези дни Фурим, от името фур. Поради това, за всичките думи на това писмо, и за онова което видяха в това събитие и което се случи на тях,
27. Юдеите направиха устав, и приеха на себе си и на потомството си и на всички що се приложиха тям, да не престанат никога от да пазят тези два дена според писаното за тях и според времето им всяка година;
28. и тези дни да се поменуват и да се пазят във всеки век и във всеки род, във всяка област и във всеки град; и тези дни Фурим да се не отнемат от Юдеите, и да не престане поменът им от потомството им.
29. Тогаз Естир царицата, дъщерята на Авихаила, и Мардохей Юдеинът писаха втори път със всичкото пълновластие, за да утвърдят написаното за Фурима.
30. И проводи писма на всичките Юдеи в стоте и двадесет и седем области на Асуировото царство, с мирни и истинни думи,
31. за да утвърди тези дни Фурим във времената им както им определиха Мардохей Юдеинът и Естир царицата, и както определиха за себе си и за потомството си делото на постите и на вика им.
32. И с повелението на Естир потвърди се това дело на Фурима; и писа се в книга.