10. десетте синове на Амана Амедатаевия син, неприятеля на Юдеите, убиха; върх користи обаче не туриха ръка.
11. В онзи ден числото на убитите в Суса столицата се донесе пред царя.
12. И рече царят на Естир царицата: В Суса столицата убиха Юдеите и погубиха петстотин мъже и десетте Аманови синове: какво ли са направили в другите царски области! Сега що е прошението ти? и ще ти се даде; и що е още искането ти? и ще бъде.
13. И рече Естир: Ако е угодно на царя, да се даде на Юдеите които са в Суса да направят и утре според днешното повеление, и да обесят на дърво десетте Аманови синове.
14. И заповяда царят да бъде така; и издаде се повеление в Суса, та обесиха десетте Аманови синове.
15. И събраха се Юдеите които бяха в Суса още и в четиринадесетият ден на месец Адар, та убиха триста мъже в Суса; върх користи обаче не туриха ръка.
16. А другите Юдеи които бяха по областите на царя събраха се та стоеха за живота си, и намериха упокоение от неприятелите си, и убиха от тези които ги мразеха седемдесет и пет тисящи, (върх користи обаче не туриха ръка,)
17. в тринадесетия ден на месец Адар; а в четиринадесетия ден на истия се упокоиха, и направиха в този ден пир и веселие.
18. Но Юдеите които бяха в Суса събраха се в тринадесетия и в четиринадесетия на истия; а в петнадесетия се упокоиха, и направиха в този ден пир и веселие.
19. Затова Юдеите селачите, които живееха в неоградените градове, правеха четиринадесетия ден на месец Адар ден на веселие и на пир, и ден добър, и проваждаха си делове едни на други.
20. И писа Мардохей тези събития, и проводи писма на всичките Юдеи които бяха по всичките области на цар Асуира, на ближните и на далечните,
21. като им определяваше да пазят четиринадесетия ден на месец Адар, и петнадесетия на истия, всяка година,
22. като дни в които Юдеите се упокоиха от неприятелите си, и месец в който скърбта им се обърна в радост, и плачът в добър ден, та да ги правят дни на пир и на веселие, и да си проваждат делове едни на други и дарове на сиромасите.
23. И приеха Юдеите онова което начнаха да правят и онова което им писа Мардохей;